23 feb 2014, 20:13

След пришествието

  Poesía » Otra
580 0 7

Ще се радват хората под слънце

и ще дишат бяла светлина.

И ще расне житното ни зрънце

под пръстта от сладка топлина.

Хлябът слънцето ще го изпича

във напълнения с зърно клас.

Малкото на воля ще си тича -

ще ни радва с детския си глас.

Ще се любят хората в нощùте.

Ще се раждат хубави деца

и отгоре - светнали - звездите,

ще целуват техните лица.

И вълкът със агне ще живее,

а змията ще е кротка твар.

Вместо вятър, бриз ще ни люлее...

В ден ще се живее без товар.

Звярът няма да е кръвожаден -

ще се храни вече със трева.

Няма никъде да има гладен

под небесната ни синева.

 

 

Обич между хората ще има.

Пролет ще е зимният сезон.

И религия една ще има -

Бог ще бъде земния закон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...