28 ago 2011, 22:17

След раздяла

908 0 0

Защо го обичаш, сърце,

сякаш е единствен на света?

Неговите лъжи те разделиха на две,

защо пазиш любовта?

 

Нима ще отречеш ти,

че ранено плачеш в мен.

Защо го обичаш още - боли

неописуемо нощ и ден...

 

Той гръб ми обърна

и сълзите ми не видя.

Дори за последно не ме прегърна,

а ти още пазиш любовта.

 

Но как да те накарам да го намразиш -

истинската любов така ли се забравя?

И зная - ти до гроб ще я запазиш -

аз каквото и да правя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...