28 авг. 2011 г., 22:17

След раздяла

909 0 0

Защо го обичаш, сърце,

сякаш е единствен на света?

Неговите лъжи те разделиха на две,

защо пазиш любовта?

 

Нима ще отречеш ти,

че ранено плачеш в мен.

Защо го обичаш още - боли

неописуемо нощ и ден...

 

Той гръб ми обърна

и сълзите ми не видя.

Дори за последно не ме прегърна,

а ти още пазиш любовта.

 

Но как да те накарам да го намразиш -

истинската любов така ли се забравя?

И зная - ти до гроб ще я запазиш -

аз каквото и да правя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...