Aug 28, 2011, 10:17 PM

След раздяла

  Poetry » Love
903 0 0

Защо го обичаш, сърце,

сякаш е единствен на света?

Неговите лъжи те разделиха на две,

защо пазиш любовта?

 

Нима ще отречеш ти,

че ранено плачеш в мен.

Защо го обичаш още - боли

неописуемо нощ и ден...

 

Той гръб ми обърна

и сълзите ми не видя.

Дори за последно не ме прегърна,

а ти още пазиш любовта.

 

Но как да те накарам да го намразиш -

истинската любов така ли се забравя?

И зная - ти до гроб ще я запазиш -

аз каквото и да правя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...