Защо го обичаш, сърце,
сякаш е единствен на света?
Неговите лъжи те разделиха на две,
защо пазиш любовта?
Нима ще отречеш ти,
че ранено плачеш в мен.
Защо го обичаш още - боли
неописуемо нощ и ден...
Той гръб ми обърна
и сълзите ми не видя.
Дори за последно не ме прегърна,
а ти още пазиш любовта.
Но как да те накарам да го намразиш -
истинската любов така ли се забравя?
И зная - ти до гроб ще я запазиш -
аз каквото и да правя.
© Катя Бобойчева All rights reserved.