28.08.2011 г., 22:17

След раздяла

904 0 0

Защо го обичаш, сърце,

сякаш е единствен на света?

Неговите лъжи те разделиха на две,

защо пазиш любовта?

 

Нима ще отречеш ти,

че ранено плачеш в мен.

Защо го обичаш още - боли

неописуемо нощ и ден...

 

Той гръб ми обърна

и сълзите ми не видя.

Дори за последно не ме прегърна,

а ти още пазиш любовта.

 

Но как да те накарам да го намразиш -

истинската любов така ли се забравя?

И зная - ти до гроб ще я запазиш -

аз каквото и да правя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...