25 jul 2008, 21:55

След раздялата

  Poesía
852 0 0

           След раздялата

 

В свят от бури и ветрове

отведе моето сърце.

И сякаш изчезна любовта

от нашите влюбени лица.

И в този мрачен ден,

когато чувствата ми не бяха с мен,

а отлетели в тази нощ безкрайна,

потънали в една дълбока тайна...

Седях замислена така, като отшелник в тъмната  гора,

изгубил от живота радостта и любовта.

И мислех си:

Защо така се случи, че между нас двамата не се получи?

Чаках отговора дълго време,

но дойде следващото полувреме.

И тръгнах на любовен лов,

с нови сили, свежа, голямо попадение да отбележа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...