25 jul 2008, 21:55

След раздялата

  Poesía
850 0 0

           След раздялата

 

В свят от бури и ветрове

отведе моето сърце.

И сякаш изчезна любовта

от нашите влюбени лица.

И в този мрачен ден,

когато чувствата ми не бяха с мен,

а отлетели в тази нощ безкрайна,

потънали в една дълбока тайна...

Седях замислена така, като отшелник в тъмната  гора,

изгубил от живота радостта и любовта.

И мислех си:

Защо така се случи, че между нас двамата не се получи?

Чаках отговора дълго време,

но дойде следващото полувреме.

И тръгнах на любовен лов,

с нови сили, свежа, голямо попадение да отбележа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...