25.07.2008 г., 21:55

След раздялата

848 0 0

           След раздялата

 

В свят от бури и ветрове

отведе моето сърце.

И сякаш изчезна любовта

от нашите влюбени лица.

И в този мрачен ден,

когато чувствата ми не бяха с мен,

а отлетели в тази нощ безкрайна,

потънали в една дълбока тайна...

Седях замислена така, като отшелник в тъмната  гора,

изгубил от живота радостта и любовта.

И мислех си:

Защо така се случи, че между нас двамата не се получи?

Чаках отговора дълго време,

но дойде следващото полувреме.

И тръгнах на любовен лов,

с нови сили, свежа, голямо попадение да отбележа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...