Jul 25, 2008, 9:55 PM

След раздялата

  Poetry
847 0 0

           След раздялата

 

В свят от бури и ветрове

отведе моето сърце.

И сякаш изчезна любовта

от нашите влюбени лица.

И в този мрачен ден,

когато чувствата ми не бяха с мен,

а отлетели в тази нощ безкрайна,

потънали в една дълбока тайна...

Седях замислена така, като отшелник в тъмната  гора,

изгубил от живота радостта и любовта.

И мислех си:

Защо така се случи, че между нас двамата не се получи?

Чаках отговора дълго време,

но дойде следващото полувреме.

И тръгнах на любовен лов,

с нови сили, свежа, голямо попадение да отбележа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...