25 июл. 2008 г., 21:55

След раздялата

851 0 0

           След раздялата

 

В свят от бури и ветрове

отведе моето сърце.

И сякаш изчезна любовта

от нашите влюбени лица.

И в този мрачен ден,

когато чувствата ми не бяха с мен,

а отлетели в тази нощ безкрайна,

потънали в една дълбока тайна...

Седях замислена така, като отшелник в тъмната  гора,

изгубил от живота радостта и любовта.

И мислех си:

Защо така се случи, че между нас двамата не се получи?

Чаках отговора дълго време,

но дойде следващото полувреме.

И тръгнах на любовен лов,

с нови сили, свежа, голямо попадение да отбележа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...