След щастието

9 mar 2010, 21:18

Poesía » Filosófica

392 0 1

СЛЕД ЩАСТИЕТО

Все тъй щастието гоня -

лъч от огледало, зайче бяло.

А страхът ми - черна броня

притиска ме без жалост.

Протягам нагоре длани,

сърцето ми ще се пръсне.

Танцува.Как да го хвана?

Миг кратък. Ще го откъсна,

но се задава облак черен,

угасва поривът събран.

Оставам с мрака обезверен.

...На кръста си съм прикован...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stel88 (Стеляна)

2010-03-10T13:13:29+02:00

Уххх, страхотно... От бяло на черно!