korsar (Мимо Николов)
527 155
9.03.2010 г., 21:18 ч.

След щастието 

  Поезия » Философска
361 0 1

СЛЕД ЩАСТИЕТО

 

Все тъй щастието гоня -

лъч от огледало, зайче бяло.

А страхът ми - черна броня

притиска ме без жалост.

 

Протягам нагоре длани,

сърцето ми ще се пръсне.

Танцува.Как да го хвана?

Миг кратък. Ще го откъсна,

 

но се задава  облак черен,

угасва поривът събран.

Оставам с мрака обезверен.

...На кръста си съм прикован...


© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??