След щастието
561
0
1
СЛЕД ЩАСТИЕТО
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост.
Протягам нагоре длани,
сърцето ми ще се пръсне.
Танцува.Как да го хвана?
Миг кратък. Ще го откъсна,
но се задава облак черен,
угасва поривът събран.
Оставам с мрака обезверен.
...На кръста си съм прикован...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
