След щастието

Mar 9, 2010, 9:18 PM

Poetry » Phylosophy

391 0 1

СЛЕД ЩАСТИЕТО

Все тъй щастието гоня -

лъч от огледало, зайче бяло.

А страхът ми - черна броня

притиска ме без жалост.

Протягам нагоре длани,

сърцето ми ще се пръсне.

Танцува.Как да го хвана?

Миг кратък. Ще го откъсна,

но се задава облак черен,

угасва поривът събран.

Оставам с мрака обезверен.

...На кръста си съм прикован...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stel88 (Стеляна)

2010-03-10T13:13:29+02:00

Уххх, страхотно... От бяло на черно!