12 nov 2005, 16:00

След скреж

  Poesía
1K 0 2

(На Светослав)

Във мътните очи на утрото
събира слънцето замръзнали лъчи…
Не казвай че са гурели !
“Ще ти разбия мутрата! "
мълчи.
МЪЛЧИ!
Не казвай че са бурени
попарените от слана треви.
Стопява се кората
над стъпките останали от вчера.
Тече водата
-поточе по пътеката поело
надолу
към пръстта…
Реката?
Прав й път!
Ще си намери своите дерета.
А ние във заслона под върхът
със теб ще пием …
бялото…
което …
е наказано:
Да мие всяка сутрин светлите очи
на казано, неказано
и ….
на мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...