След скреж
(На Светослав)
Във мътните очи на утрото
събира слънцето замръзнали лъчи…
Не казвай че са гурели !
“Ще ти разбия мутрата! "
мълчи.
МЪЛЧИ!
Не казвай че са бурени
попарените от слана треви.
Стопява се кората
над стъпките останали от вчера.
Тече водата
-поточе по пътеката поело
надолу
към пръстта…
Реката?
Прав й път!
Ще си намери своите дерета.
А ние във заслона под върхът
със теб ще пием …
бялото…
което …
е наказано:
Да мие всяка сутрин светлите очи
на казано, неказано
и ….
на мечти.
© Георги Динински All rights reserved.
6
