Роби (Роберт)
511 3486
26 oct 2016, 10:03  

След снощния дъжд 

  Poesía » De amor
808 3 12

Тъй боли ме след снощния дъжд,

дето шепнеше тихо в листата...

Той нечакан дойде – изведнъж,

и събуди тъга във душата...

 

Изненада ме летният дъжд

и докосна отдавнашни рани.

Силует на жена... И на мъж...

И лица във изгарящи длани...

 

И тогава ръмеше пак дъжд.

Малка гара със два коловоза.

На перона – жената. И мъж,

във ръката с букета от рози...

 

А не спираше зимният дъжд...

Те се пиеха с погледи цели!...

Беше тъжно – жената и мъж,

със очи, от сълзи ослепели!...

 

Бе свидетел студеният дъжд

на раздялата толкова нежна,

на прегръдка прощална на мъж

с радостта му – мечтана, копнежна...

 

После влакът във тихия дъжд

любовта му отнесе далече...

На перона самотният мъж

със тъгата си тръгна, обречен...

 

Не, не спирай при мен вече, дъжд!

Още жива е моята рана.

И боли ме...Аз този съм мъж!

Тя завинаги в мене остана!...

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??