22 jul 2015, 9:49

След сто години... 

  Poesía » Filosófica
583 0 3
Изгрява слънцето и пак залязва.
Нов ден ражда се и отминава,
нощта като със острие прорязва
самата светлина, но тя остава.
След сто години забравено ще бъде всичко,
за нас самите не ще си спомня никой.
Не ще остане нищо, ни едничко,
единствено прахта ще бъде във покой.
И ще се сменят ден със нощ,
година с месец и епоха с век,
за светла памет и за мощ
не ще се моли ни един човек. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??