Изгрява слънцето и пак залязва.
Нов ден ражда се и отминава,
нощта като със острие прорязва
самата светлина, но тя остава.
След сто години забравено ще бъде всичко,
за нас самите не ще си спомня никой.
Не ще остане нищо, ни едничко,
единствено прахта ще бъде във покой.
И ще се сменят ден със нощ,
година с месец и епоха с век,
за светла памет и за мощ
не ще се моли ни един човек. ...