BlackWizard (Joakim from the grave)
102 70
Jul 22, 2015, 9:49 AM

След сто години... 

  Poetry » Phylosophy
547 0 3

 

Изгрява слънцето и пак залязва.

Нов ден  ражда се и отминава,

нощта като със острие прорязва

самата светлина, но тя остава.

 

След сто години забравено ще бъде всичко,

за нас самите не ще си спомня никой.

Не ще остане нищо, ни едничко,

единствено прахта ще бъде във покой.

 

И ще се сменят ден със нощ,

година с месец и епоха с век,

за светла памет и за мощ

не ще се моли ни един човек.

 

А слънцето в прозореца ми свети,

издига се и знам че ще залезе,

нов ден отново ще настъпи,

неопетнен, от мрака ще излезе.

 

След сто години ще се забрави всичко

не ще си спомня никой и за мен.

След сто години всичко ще отмине,

ще се забрави отминаващия ден.

 

© Joakim from the grave All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно,но факт...
  • Хубава книга,в случая стоте години идват от Om hundrede år er alting glemt на Кнут Хамсун
  • "...Древни градове, от чието минало величие са останали само котки из развалините...."
    стиховете ти ми спомниха за 100-те години самота.
Random works
: ??:??