След сто години...
Изгрява слънцето и пак залязва.
Нов ден ражда се и отминава,
нощта като със острие прорязва
самата светлина, но тя остава.
След сто години забравено ще бъде всичко,
за нас самите не ще си спомня никой.
Не ще остане нищо, ни едничко,
единствено прахта ще бъде във покой.
И ще се сменят ден със нощ,
година с месец и епоха с век,
за светла памет и за мощ
не ще се моли ни един човек.
А слънцето в прозореца ми свети,
издига се и знам че ще залезе,
нов ден отново ще настъпи,
неопетнен, от мрака ще излезе.
След сто години ще се забрави всичко
не ще си спомня никой и за мен.
След сто години всичко ще отмине,
ще се забрави отминаващия ден.
© Joakim from the grave All rights reserved.
