След сто години

14 ago 2011, 0:08

Poesía » De amor

810 0 2

След сто години

След сто години, когато погрознея,

дано ме намери някой млад, млад...

да ми каже: - Искам с тебе да живея,

да ти подаря целия свят.

След сто, обаче, няма да съм тука,

самотна ще си ида от света.

Очите ми ще търсят ли пролука

през пръстта да видят светлина?

За прегръдка вярна ми е само

тревата бяла в Майката - Земя.

Не ме оставяй, прегърни ме, Мамо,

събуди сърцето ми за топлина!

А бягаш ти от мен все по-далече,

ще ме оставяш ли все, докога?

Повярвай, без любов не мога вече

след сто години самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alistef (Албена Стефанова)

2011-08-14T19:37:45+03:00

приемам забележката
doreto66 (Дора Павлова)

2011-08-14T19:32:35+03:00

заглавието на текста е прекалено известно и не е редно авторът му да не бъде отбелязан.