След сто години
1.3K
0
2
След сто години
След сто години, когато погрознея,
дано ме намери някой млад, млад...
да ми каже: - Искам с тебе да живея,
да ти подаря целия свят.
След сто, обаче, няма да съм тука,
самотна ще си ида от света.
Очите ми ще търсят ли пролука
през пръстта да видят светлина?
За прегръдка вярна ми е само
тревата бяла в Майката - Земя.
Не ме оставяй, прегърни ме, Мамо,
събуди сърцето ми за топлина!
А бягаш ти от мен все по-далече,
ще ме оставяш ли все, докога?
Повярвай, без любов не мога вече
след сто години самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
