17 sept 2008, 12:05

След свадата

  Poesía
581 0 3
 

 

След свадата

 

С пренебрежението си

не ще ме убиеш.

Щастливите мигове

с един лош не ще затриеш.

 

Двадесет зими

за мен уют сътвори.

Като пристан надежден,

след луд бяг ме приюти.

 

Зная, че можеш

любов да ми дадеш,

без от децата ни

да я крадеш!

 

Където и вятърът  да ме завее,

аз знам, че чакаш ме, любима,

щом съдбата се засмее,

щастливи ще сме четирима!

 

Обичам блясъка в очите ти

с лукавата усмивчица дори!

Прости за думите прибързани,

че коя друга такъв ще ме търпи!!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...