17.09.2008 г., 12:05

След свадата

577 0 3
 

 

След свадата

 

С пренебрежението си

не ще ме убиеш.

Щастливите мигове

с един лош не ще затриеш.

 

Двадесет зими

за мен уют сътвори.

Като пристан надежден,

след луд бяг ме приюти.

 

Зная, че можеш

любов да ми дадеш,

без от децата ни

да я крадеш!

 

Където и вятърът  да ме завее,

аз знам, че чакаш ме, любима,

щом съдбата се засмее,

щастливи ще сме четирима!

 

Обичам блясъка в очите ти

с лукавата усмивчица дори!

Прости за думите прибързани,

че коя друга такъв ще ме търпи!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....