Sep 17, 2008, 12:05 PM

След свадата

  Poetry
576 0 3
 

 

След свадата

 

С пренебрежението си

не ще ме убиеш.

Щастливите мигове

с един лош не ще затриеш.

 

Двадесет зими

за мен уют сътвори.

Като пристан надежден,

след луд бяг ме приюти.

 

Зная, че можеш

любов да ми дадеш,

без от децата ни

да я крадеш!

 

Където и вятърът  да ме завее,

аз знам, че чакаш ме, любима,

щом съдбата се засмее,

щастливи ще сме четирима!

 

Обичам блясъка в очите ти

с лукавата усмивчица дори!

Прости за думите прибързани,

че коя друга такъв ще ме търпи!!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...