След съня

Раздира огъня сърцето...
А аз не вярвах, че след оназ измама пак ще оживея.
Не вярвах, че ще срещна някого,
който чувствата в мен да завладее...

А ти преди ми каза: "Не постъпвай с мене
подло, защото аз ще те намразя."
Сега безсилна съм лошо да направя,
безсилна съм точно тебе да раня.

Колко пъти отричах мисълта, че пак
влюбена ще бъда!...
Колко пъти потъпквах невинния,
за да си върна!

Понякога си казвам:
"Заблуда е, заблуда!" ,
"Той не същестува!" ,
защо, защо не мога да повярвам, че това се случва?

Защо, защо не мога да повярвам,
че това се случва?
Защо ми се иска да замахна със ръка
и всичко да изтрия?

Какво страх е, знам! Но няма егоистична пак да бъда!
Не - вече казах: "Не"!
Защо да отрека красивото, което ми се дава,
щом с усмивка мога да го взема.

Бях някога в дупката дълбока...
На безсилие и отрицание...
Бях в лапите на болката...
А тя не искаше лесно да пусне душата моя...

А сега той ми липсва!
Забравила бях чувството сладко-горчиво...
"Някого ми липсва!"
в еуфория съм цяла...

И не искам да замахна, и с ръка да го изтрия...
Да, не ми е мъчно, че го няма...
Знам, че когато при него пак отида, с радост пак ще ме посрешне...
Знам... той ще ме прегърне и всичко лошо ще забравя.

Раздира огъня сърцето...
А аз не вярвах , че след оназ измама пак ще оживея.
Не вярвах, че ще срещна някого,
който чувствата в мен да завладее...

Колко пъти отричах мисълта, че пак
влюбена ще бъда...
А сега усещам...
Да, това се случва!