May 21, 2007, 1:53 PM

След съня

  Poetry
711 0 0

Раздира огъня сърцето...
А аз не вярвах, че след оназ измама пак ще оживея.
Не вярвах, че ще срещна някого,
който чувствата в мен да завладее...


А ти преди ми каза: "Не постъпвай с мене
подло, защото аз ще те намразя."
Сега безсилна съм лошо да направя,
безсилна съм точно тебе да раня.


Колко пъти отричах мисълта, че пак
влюбена ще бъда!...
Колко пъти потъпквах невинния,
за да си върна!


Понякога си казвам:
"Заблуда е, заблуда!" ,
"Той не същестува!" ,
защо, защо не мога да повярвам, че това се случва?


Защо, защо не мога да повярвам,
че това се случва?
Защо ми се иска да замахна със ръка
и всичко да изтрия?


Какво страх е, знам! Но няма егоистична пак да бъда!
Не - вече казах: "Не"!
Защо да отрека красивото, което ми се дава,
щом с усмивка мога да го взема.


Бях някога в дупката дълбока...
На безсилие и отрицание...
Бях в лапите на болката...
А тя не искаше лесно да пусне душата моя...


А сега той ми липсва!
Забравила бях чувството сладко-горчиво...
"Някого ми липсва!"
в еуфория съм цяла...


И не искам да замахна, и с ръка да го изтрия...
Да, не ми е мъчно, че го няма...
Знам, че когато при него пак отида, с радост пак ще ме посрешне...
Знам... той ще ме прегърне и всичко лошо ще забравя.


Раздира огъня сърцето...
А аз не вярвах , че след оназ измама пак ще оживея.
Не вярвах, че ще срещна някого,
който чувствата в мен да завладее...


Колко пъти отричах мисълта, че пак
влюбена ще бъда...
А сега усещам...
Да, това се случва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...