dodic (Деян Димитров)
266 1705
8 may 2008, 9:46

След теб... 

  Poesía
1994 2 32
 

 

        След теб остават чудеса.

        Дори когато ме напуснеш.

        И телефоните ни седмици мълчат,

        а дните са порядъчно безвкусни.

        Но после ненадейно ми звъниш.

        Сменила си прическата, цвета на лака.

        Посипваш ме с целувки, като дъжд.

        Почти забравен, но желан и чакан.

 

 

        След теб остава тишина.

        И мислите ми от ъглите я отронват.

        Усмихвам устните. Не ме болят.

        Живея някак си. Задгробно.

        Но после се явяваш ти.

        С ръце от черното да ме изровиш.

        И с пръсти - сребърни игли,

        от мен изсмукваш тягостна отрова.

 

        След теб остава светлина.

        Силуетът ти в зениците проблясва.

        Но аз не страдам, нито пък тъжа.

        (Понякога обичам да е празно.)

        С усещане за наближаващ зной

        и дълги, утешителни валежи.

        Ти пак завръщаш се. Постой!

        За теб завързвам люлки от копнежи.

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??