След теб...
След теб остават чудеса.
Дори когато ме напуснеш.
И телефоните ни седмици мълчат,
а дните са порядъчно безвкусни.
Но после ненадейно ми звъниш.
Сменила си прическата, цвета на лака.
Посипваш ме с целувки, като дъжд.
Почти забравен, но желан и чакан.
След теб остава тишина.
И мислите ми от ъглите я отронват.
Усмихвам устните. Не ме болят.
Живея някак си. Задгробно.
Но после се явяваш ти.
С ръце от черното да ме изровиш.
И с пръсти - сребърни игли,
от мен изсмукваш тягостна отрова.
След теб остава светлина.
Силуетът ти в зениците проблясва.
Но аз не страдам, нито пък тъжа.
(Понякога обичам да е празно.)
С усещане за наближаващ зной
и дълги, утешителни валежи.
Ти пак завръщаш се. Постой!
За теб завързвам люлки от копнежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
