След теб остават чудеса.
Дори когато ме напуснеш.
И телефоните ни седмици мълчат,
а дните са порядъчно безвкусни.
Но после ненадейно ми звъниш.
Сменила си прическата, цвета на лака.
Посипваш ме с целувки, като дъжд.
Почти забравен, но желан и чакан.
След теб остава тишина.
И мислите ми от ъглите я отронват.
Усмихвам устните. Не ме болят.
Живея някак си. Задгробно. ...