Едно момиче така те обичаше,
дари ти своята любов и тъга.
То до живот ти се вричаше,
дори тънеше то в самота.
Вече е късно, ти си далеч,
някъде с нова любов.
Само тъгата остана веч,
да пронизва моя живот.
Не се обръщай вече,
сега ще плача с горчиви сълзи.
Сърцето ми ти силно разсече,
с твоите подли лъжи.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados
сгушено в раковина...
Разбито сърце.
... намери мястото вътре в теб,
където се раждат сълзитие.
Понякога помага...!