Едно момиче така те обичаше,
дари ти своята любов и тъга.
То до живот ти се вричаше,
дори тънеше то в самота.
Вече е късно, ти си далеч,
някъде с нова любов.
Само тъгата остана веч,
да пронизва моя живот.
Не се обръщай вече,
сега ще плача с горчиви сълзи.
Сърцето ми ти силно разсече,
с твоите подли лъжи.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
