След теб и преди всичко останало
гласът ми е вече хартиен.
Всъщност …почти нямам глас
и живея в мастило от минало.
След теб ветровито живея
и се сменят в мен много лица.
Всеки ден започва с идеята
за начало. И свършва с това.
Прелиствам по дни и по седмици
всяка страница, писана с теб,
вярвах, почти до последно,
във всяка дума от всеки ред. 
Като в книга с объркан сюжет
първо плаках, а после се смях,
видях издължените силуети
на тревогите, пораснали в страх.
После вдигах тост в оправдание,
че всеки прави така.
В края на всички краища
ще премина и през това.
След теб и преди всичко останало.
търся някаква дума за бряг.

Но  от хартиеното ми тяло
нищо не оцеля.