След теб и преди всичко останало
След теб и преди всичко останало
гласът ми е вече хартиен.
Всъщност …почти нямам глас
и живея в мастило от минало.
След теб ветровито живея
и се сменят в мен много лица.
Всеки ден започва с идеята
за начало. И свършва с това.
Прелиствам по дни и по седмици
всяка страница, писана с теб,
вярвах, почти до последно,
във всяка дума от всеки ред.
Като в книга с объркан сюжет
първо плаках, а после се смях,
видях издължените силуети
на тревогите, пораснали в страх.
После вдигах тост в оправдание,
че всеки прави така.
В края на всички краища
ще премина и през това.
След теб и преди всичко останало.
търся някаква дума за бряг.
Но от хартиеното ми тяло
нищо не оцеля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ганчева Всички права запазени
