21 ene 2010, 23:33

След теб ще си тръгна

1.4K 0 3

След тебе тръгна си нощта самотна

със стъпки на подплашена кошута,

останах глуха, няма и сиротна,

в безкрая звезден пак объркала маршрута.

 

След тебе тръгна си деня прекрасен

с усмихнатото слънце - ярко, но лъжовно

и в онзи миг потаен и ужасен

небето стене гневно и дъждовно.

 

След тебе тръгна си и пролетта цветиста,

последвана от лятото с узрелите жита,

замина си и есента проклета, но златиста,

и зимата - коварна и неучтиво зла.

 

След тебе целият ми свят си тръгна

не знам защо, не знам къде, не знам...

сърцето ми без време пламна и помръкна;

дано да си щастлив, макар отново сам.

 

След тебе само лудостта остана,

очакваща бездушен, жалък карнавал

и душата ми огромна, смутна, жива рана,

и живота ми, след смерчове любовни оцелял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    И от мен комплименти!
  • След тебе само лудостта остана,

    очакваща бездушен, жалък карнавал - сега е мой ред да кажа " Как ми се иска това да е произлязло из под моето перо" Прекрасно е мила ми приятелко!!!
  • Красиво, Въздействащо и Истинско! С една дума- Искренно! Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...