След теб ще си тръгна
След тебе тръгна си нощта самотна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен
с усмихнатото слънце - ярко, но лъжовно
и в онзи миг потаен и ужасен
небето стене гневно и дъждовно.
След тебе тръгна си и пролетта цветиста,
последвана от лятото с узрелите жита,
замина си и есента проклета, но златиста,
и зимата - коварна и неучтиво зла.
След тебе целият ми свят си тръгна
не знам защо, не знам къде, не знам...
сърцето ми без време пламна и помръкна;
дано да си щастлив, макар отново сам.
След тебе само лудостта остана,
очакваща бездушен, жалък карнавал
и душата ми огромна, смутна, жива рана,
и живота ми, след смерчове любовни оцелял!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
