След тебе тръгна си нощта самотна
със стъпки на подплашена кошута,
останах глуха, няма и сиротна,
в безкрая звезден пак объркала маршрута.
След тебе тръгна си деня прекрасен
с усмихнатото слънце - ярко, но лъжовно
и в онзи миг потаен и ужасен
небето стене гневно и дъждовно.
След тебе тръгна си и пролетта цветиста,
последвана от лятото с узрелите жита,
замина си и есента проклета, но златиста,
и зимата - коварна и неучтиво зла. ...