6 feb 2008, 10:48

След теб умората остана 

  Poesía
684 0 16
 

 

 

        Ръцете ми са вече уморени.

        Изписах не един молив.

        За много кратко бе до мене,

        за много кратко бях щастлив.

 

        Ти много болка ми остави.

        (Все още се разлива във кръвта.)

        От твоите слани попарен,

        дори намразих любовта.

 

        А май и себе си намразих,

        че някога съм бил човек,

        и бягам, сякаш съм прокажен,

        открия ли във други теб.

 

        Петно си, яма в паметта ми.

        Куршумна дупка във сърце.

        От тебе само мъка ми остана,

        след теб - да бях умрял поне...

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??