След теб умората остана
Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави.
(Все още се разлива във кръвта.)
От твоите слани попарен,
дори намразих любовта.
А май и себе си намразих,
че някога съм бил човек,
и бягам, сякаш съм прокажен,
открия ли във други теб.
Петно си, яма в паметта ми.
Куршумна дупка във сърце.
От тебе само мъка ми остана,
след теб - да бях умрял поне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
