dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
Feb 6, 2008, 10:48 AM

След теб умората остана

  Poetry
846 0 16
 

 

 

        Ръцете ми са вече уморени.

        Изписах не един молив.

        За много кратко бе до мене,

        за много кратко бях щастлив.

 

        Ти много болка ми остави.

        (Все още се разлива във кръвта.)

        От твоите слани попарен,

        дори намразих любовта.

 

        А май и себе си намразих,

        че някога съм бил човек,

        и бягам, сякаш съм прокажен,

        открия ли във други теб.

 

        Петно си, яма в паметта ми.

        Куршумна дупка във сърце.

        От тебе само мъка ми остана,

        след теб - да бях умрял поне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0