Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави.
(Все още се разлива във кръвта.)
От твоите слани попарен,
дори намразих любовта.
А май и себе си намразих,
че някога съм бил човек,
и бягам, сякаш съм прокажен,
открия ли във други теб.
Петно си, яма в паметта ми.
Куршумна дупка във сърце.
От тебе само мъка ми остана,
след теб - да бях умрял поне...
© Деян Димитров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
