След тебе
След тебе не повярвах в никой друг
и нищо вече нямаше значение.
Обичаха ме истински мъже,
но истински не им повярвах никога.
След тебе и реката бе потоп.
Небето ми си има свойте залези.
Една усмивка, повече напук,
бе моето отчайващо спасение.
Когато си на прага на смърта
и всичко ценно вече губи смисъл
Животът се търкаля във калта
с последната сълза, като въздишка
След тебе
не повярвах в никой друг
и нищо вече нямаше значение.
Обичаха ме истински мъже,
но истински не им повярвах никога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
