След тебе
След тебе не повярвах в никой друг
и нищо вече нямаше значение.
Обичаха ме истински мъже,
но истински не им повярвах никога.
След тебе и реката бе потоп.
Небето ми си има свойте залези.
Една усмивка, повече напук,
бе моето отчайващо спасение.
Когато си на прага на смърта
и всичко ценно вече губи смисъл
Животът се търкаля във калта
с последната сълза, като въздишка
След тебе
не повярвах в никой друг
и нищо вече нямаше значение.
Обичаха ме истински мъже,
но истински не им повярвах никога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
