27 окт. 2017 г., 21:58

След тебе

2.7K 8 6

След тебе не повярвах в никой друг 
и нищо вече нямаше значение. 
Обичаха ме истински мъже, 
но истински не им повярвах никога. 

 

След тебе и реката бе потоп. 
Небето ми си има свойте залези. 
Една усмивка, повече напук, 
бе моето отчайващо спасение. 

 

Когато си на прага на смърта 
и всичко ценно вече губи смисъл 
Животът се търкаля във калта 
с последната сълза, като въздишка 

 

След тебе 
не повярвах в никой друг 
и нищо вече нямаше значение. 
Обичаха ме истински мъже, 
но истински не им повярвах никога. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето отсява истинското, поздравления!
  • Ох, прекрасно е...толкова истинско,хубаво вярно...Любимо!
  • Миг, в който си даваме сметка какво е точно истинската любов и че може би все лак съществува! Впечатлена съм!
  • Браво за произведението, емоцията и всичко! Благодаря, че прочетох!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...