20 sept 2006, 17:38

След тринайсет дни

  Poesía
803 0 4

Един, два, три...
Не остават още много дни;
Четири, пет, шест...
Както вчера, плаках и нощес;
Седем, осем, девет...
Мислите объркано се реят;
Десет, единайсе и дванайсе...
Ах, глупачке, овладей се!

Идва и омразният тринайсти ден!

И мислиш, че със него идва краят,
края на един познат живот,
но във друго хората ме уверяват,
щял да бъде той началото на нещо по-добро...

Но кажете, моля, на какво?!

Сълзи, сълзи, сълзи...
капят от подпухналите ми очи;
Светът за мен на две се раздели!
На адът настоящ и раят на отминалите дни...

Ах, какви щастливи дни!

Но дошло е време да напусна рая,
и зная аз сама това си причиних,
сама предрекох си да страдам
и след тринайсет дни съдбата ще ми отмъсти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Гиги.
  • Благодаря ви за коментарите, Дими и Гери! А относно смяната на думата - да, ще звучи по-хубаво, но ще промени смисъла, затова, въпреки, че ще е по-тромаво, мисля да не го променям.
  • Хубаво е, Лили!
  • Ако сложиш след думата дванайсе - осъзнай се, вместо овладей се? Съдбата понякога е неразбираемо жестока, а понякога неочаквано щедра!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...