След тринайсет дни
Един, два, три...
Не остават още много дни;
Четири, пет, шест...
Както вчера, плаках и нощес;
Седем, осем, девет...
Мислите объркано се реят;
Десет, единайсе и дванайсе...
Ах, глупачке, овладей се!
Идва и омразният тринайсти ден!
И мислиш, че със него идва краят,
края на един познат живот,
но във друго хората ме уверяват,
щял да бъде той началото на нещо по-добро...
Но кажете, моля, на какво?!
Сълзи, сълзи, сълзи...
капят от подпухналите ми очи;
Светът за мен на две се раздели!
На адът настоящ и раят на отминалите дни...
Ах, какви щастливи дни!
Но дошло е време да напусна рая,
и зная аз сама това си причиних,
сама предрекох си да страдам
и след тринайсет дни съдбата ще ми отмъсти!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
