Хората раздумват, че животът е наслада.
Това обяснява защо от месец чувствам се мъртвец.
Едва усещам пламъка на изгарящата инак клада,
а той е толкоз ярък, че би видял го и слепец.
Доживях да чуя среднощните си вопли,
доживях да видя себе си развалина.
В един момент изживявах спомените топли,
в следващия озовах се във пламтяща долина.
Дочаках аз да видя как приятелите ме предават,
дори семейството ми отрече се от мен!
Много скоро всички ще се наслаждават,
когато слея се с пръстта в последния си ден. ...