12 мая 2013 г., 09:52

"След време, в един друг свят..."

616 0 0

Хората раздумват, че животът е наслада.
Това обяснява защо от месец чувствам се мъртвец.
Едва усещам пламъка на изгарящата инак клада,
а той е толкоз ярък, че би видял го и слепец.

Доживях да чуя среднощните си вопли,
доживях да видя себе си развалина.
В един момент изживявах спомените топли,
в следващия озовах се във пламтяща долина.

Дочаках аз да видя как приятелите ме предават,
дори семейството ми отрече се от мен!
Много скоро всички ще се наслаждават,
когато слея се с пръстта в последния си ден.
 
Скоро ще получа таз избава, дето толкоз съм я чакал.
Ще се зарея аз в синхрон със другите души.
Макар и приживе да съм се смял, не по-малко аз съм плакал,
когато запали тя огъня любовен, що не може да се потуши!

В случай, че погрешно сте разбрали - не ù се сърдя аз.
Защото, макар и кратък да бе животът, който изживях,
любовта към нея даряваше ме с щастие, граничещо с екстаз.
Заради нея съществувах, борих се, умрях.

И сега от мен останало е само празната обвивка,
която нявга населявах с плам, с желание и със цел.
Затова с благодарност ще ù даря заслужена почивка,
но не и преди таз последна моя песен да съм доизпял.

Задавах си въпроса - кое е по-добре?
Да агонизирам в мъка ежечасна?
Да плавам из разяждащото от терзания море
или да седна, да лапна дулото и да угасна...

И колкото повече отлагах своя избор,
толкова повече болката в едно ме убеждаваше...
Превръщаше се в странен агитатор,
към избавлението в смъртта ме направляваше.

И макар всичко да имах нявга, сега едно ми остана, -
простичка надежда, че мъртъв ще бъда само за миг.
Че в друг свят, в друго време отново ще въстана -
нов шанс да бъда с нея, а не да съм поредният алкохолик.

Ще дръпна спусъка, за да се избавя от смъртта!
Ще влея се в на отминалите времена потока!
Ще се надявам за щастие отвъд безкрайността,
за съдба толкоз благосклонна, колкото сега жестока.

И да, ще смятат те, че на живота си съм сложил край,
без да се замислят, че след всеки край следва и начало.
Има нещичко след затварящата се врата - това го знай!
Ако не друго - то спокойствие под смъртно наметало.

***

Ето, че дойде моментът съдбовен на моето спасение...
и в последните си мигове за едничко нещо аз копнея -
докато тук покрусен и разнебитен ще потъна в забвение,
след време, в един друг свят, отново да бъда до нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристофър Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...