10 mar 2006, 16:49

След всеки нов порой 

  Poesía
997 0 11
Ще поседна пред жарката камина
и ще порисувам с огъня..мечти
ще си сипя чаша вино и ще се напия
и тази вечер няма да валят звезди...

Ще послушам как дъждът потропва неритмично
върху покрива и върху старият перваз
светът е по-красив след всеки нов порой
след пороя във очите по истински ще съм и аз .

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??