17 may 2007, 21:18

След залез...

  Poesía
1.2K 0 4
 

И пак се сля залезът с морето,

удави слънцето лъчите си с тъга

и с нежна ласка вълната ги понесе

към изстиналия пясък на брега.


Прибра рибарят улова последен

и прокъсаните стари мрежи,

изморен от отрудения ден пореден,

белязан с  неизпълнени копнежи.


Над пустото пристанище след залез

прокрадват се огнени  звезди

и клатят се яхтите под лунен  навес

самотни, закотвени със дни.



Свали морякът белите платна

и впери поглед в цветовете на небето,

разцепено от крясък на чайка в нощта -

знак за идващата буря в морето.









 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...