17 may 2007, 21:18

След залез...

  Poesía
1.2K 0 4
 

И пак се сля залезът с морето,

удави слънцето лъчите си с тъга

и с нежна ласка вълната ги понесе

към изстиналия пясък на брега.


Прибра рибарят улова последен

и прокъсаните стари мрежи,

изморен от отрудения ден пореден,

белязан с  неизпълнени копнежи.


Над пустото пристанище след залез

прокрадват се огнени  звезди

и клатят се яхтите под лунен  навес

самотни, закотвени със дни.



Свали морякът белите платна

и впери поглед в цветовете на небето,

разцепено от крясък на чайка в нощта -

знак за идващата буря в морето.









 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...