17 may 2007, 21:18

След залез...

  Poesía
1.2K 0 4
 

И пак се сля залезът с морето,

удави слънцето лъчите си с тъга

и с нежна ласка вълната ги понесе

към изстиналия пясък на брега.


Прибра рибарят улова последен

и прокъсаните стари мрежи,

изморен от отрудения ден пореден,

белязан с  неизпълнени копнежи.


Над пустото пристанище след залез

прокрадват се огнени  звезди

и клатят се яхтите под лунен  навес

самотни, закотвени със дни.



Свали морякът белите платна

и впери поглед в цветовете на небето,

разцепено от крясък на чайка в нощта -

знак за идващата буря в морето.









 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...