17 мая 2007 г., 21:18

След залез...

1.2K 0 4
 

И пак се сля залезът с морето,

удави слънцето лъчите си с тъга

и с нежна ласка вълната ги понесе

към изстиналия пясък на брега.


Прибра рибарят улова последен

и прокъсаните стари мрежи,

изморен от отрудения ден пореден,

белязан с  неизпълнени копнежи.


Над пустото пристанище след залез

прокрадват се огнени  звезди

и клатят се яхтите под лунен  навес

самотни, закотвени със дни.



Свали морякът белите платна

и впери поглед в цветовете на небето,

разцепено от крясък на чайка в нощта -

знак за идващата буря в морето.









 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...