29 jun 2010, 13:57

Следа

  Poesía
730 0 1

 

Следа

 

                         На Д.

 

Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече
и стана потреперващо студено...

И тръгнах си със болка и надежда
под стръмното корито на небето...
Усещайки във пулса ми сърцето,
дъждът-приятел в мен се заоглежда...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "дъждът-приятел в мен се заоглежда..."
    Да!... Понякога дъждът е най-добрият приятел...
    Поздрави!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...