Следа
На Д.
Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече
и стана потреперващо студено...
И тръгнах си със болка и надежда
под стръмното корито на небето...
Усещайки във пулса ми сърцето,
дъждът-приятел в мен се заоглежда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
