Jun 29, 2010, 1:57 PM

Следа 

  Poetry
542 0 1

 

Следа

 

                         На Д.

 

Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече
и стана потреперващо студено...

И тръгнах си със болка и надежда
под стръмното корито на небето...
Усещайки във пулса ми сърцето,
дъждът-приятел в мен се заоглежда...

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "дъждът-приятел в мен се заоглежда..."
    Да!... Понякога дъждът е най-добрият приятел...
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??