21 ago 2009, 20:31

Следа 

  Poesía » De amor
642 0 2

Издайническа следа по лицето ми

  пълзи.

Планини издигна от никому ненужни

  върхове.

Черен облако, що живота ни дължи

                   - надигнат копнеж

да положим на блюдо

недовършените си мечти

или изведнъж онази, дремещата,

да разпалим изпод проспаните дни

с твърде неразумни отпечатъци,

отбелязани върху Луната,

нашия зов наследство да остави!

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??