Следа

21 ago 2009, 20:31

Poesía » De amor

734 0 2

Издайническа следа по лицето ми
пълзи.
Планини издигна от никому ненужни
върхове.
Черен облако, що живота ни дължи
- надигнат копнеж
да положим на блюдо
недовършените си мечти
или изведнъж онази, дремещата,
да разпалим изпод проспаните дни
с твърде неразумни отпечатъци,
отбелязани върху Луната, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Следа

Искате да прочетете повече?

Propuestas