24 oct 2017, 8:39

Следа

  Poesía » Otra
515 1 5

Доброглед е на града балкона,

а под него - тихата река.

Той е тук зелената икона -

на разстояние една ръка.

 

Тук - отгоре - с радост аз надничам.

Виждам го градчето и на длан.

В неговата древност се заричам

и във светлия му ден желан.

 

Тук денят с ведър и синее.

Тук го греят слънце и луни.

Огнен изгрев тука аленее

пред безкрайните му висини.

 

Тук се сбират пътищата стари.

Тук градът показва своя чар.

И до днес от дните си прастари

бавно си тече река Арчар.

 

Тя си тихичко по път шумоли.

Хвърля лека свежест над града.

И във свойте сенчести подмоли

крие плахи рибени стада.

 

Тук са, Боже, влюбени жените.

Тук се раждат техните чеда.

Тук минават дните, съдбините...

Тук оставя Димово следа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Това стихотворение е отличено (с плакет и грамота) на Осмия поетичен конкурс "ДОБРО-

ГЛЕД"- 2017 г."... за популяризиране на родния край" в гр. Димово, Видинска област.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Рени!
    Желая ти хубав и ползотворен ден!
  • Поздравление и от мен, Колич!
  • Благодаря, Приятели! Радвам се на вниманието ви!
    Желая ви хубав ден!
  • Добро е, Колич, заслужено отличие, бях в Димово 2014 година.
    Тогава моето Селото на слепите старци бе отличено с първа награда.
  • Колич, от всякъде си лъха свежест и доброта! Нещо повече - като райско кътче е! Поздравления! Заслужило си е наградата!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...