24 oct 2017, 8:39

Следа

  Poesía » Otra
511 1 5

Доброглед е на града балкона,

а под него - тихата река.

Той е тук зелената икона -

на разстояние една ръка.

 

Тук - отгоре - с радост аз надничам.

Виждам го градчето и на длан.

В неговата древност се заричам

и във светлия му ден желан.

 

Тук денят с ведър и синее.

Тук го греят слънце и луни.

Огнен изгрев тука аленее

пред безкрайните му висини.

 

Тук се сбират пътищата стари.

Тук градът показва своя чар.

И до днес от дните си прастари

бавно си тече река Арчар.

 

Тя си тихичко по път шумоли.

Хвърля лека свежест над града.

И във свойте сенчести подмоли

крие плахи рибени стада.

 

Тук са, Боже, влюбени жените.

Тук се раждат техните чеда.

Тук минават дните, съдбините...

Тук оставя Димово следа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Това стихотворение е отличено (с плакет и грамота) на Осмия поетичен конкурс "ДОБРО-

ГЛЕД"- 2017 г."... за популяризиране на родния край" в гр. Димово, Видинска област.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Рени!
    Желая ти хубав и ползотворен ден!
  • Поздравление и от мен, Колич!
  • Благодаря, Приятели! Радвам се на вниманието ви!
    Желая ви хубав ден!
  • Добро е, Колич, заслужено отличие, бях в Димово 2014 година.
    Тогава моето Селото на слепите старци бе отличено с първа награда.
  • Колич, от всякъде си лъха свежест и доброта! Нещо повече - като райско кътче е! Поздравления! Заслужило си е наградата!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...